fi Сс М ссорь
INIS-mf—13938 , f
НАУЧНО - ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ НА ЕНЕРГЕТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ
КОМИТЕТ ПО ЕНЕРГЕТИКА
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ
ФОРУМ
ЕНЕРГИЙНИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРИЯ 22 - 24 юни 1993 г.
Доклад: Приоритети и структури за развитие иа енергийния сектор на България
Автори: ст.н.с. ктн ишк. Никита Шербашидзе ст.н.с. инА. ИВан Сотиров
МЕЖДУНАРОДЕН ДОМ НА УЧЕНИТЕ "ФР. Ж. КЮРИ"
КУРОРТ "СВ„ КОНСТАНТИН" - ВАРНА БЪЛГАРИЯ
ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР НА БЪЛГАРИЯ
ст.н.с.ктн инж. НИКИТА ШЕРВАЩПЗЕ - Комитет по енергетика
ст.н.с. инж. ИВАН СОТИРОВ - Национална електрическа компания
Нашата страна разполага с ограничени запаси на органични - горива - около £00 т.у.г. на жител (значително под средните в света около 2000 т.у.г.). Местните енергоресурси основно са нискокачест- вени въглища и ограничени водни запаси, а почти всички качествени горива са от внос и техният дял енергийния баланс е над 75 на сто.
Противоречието между запаси и консумация доведе до силна зависимост на страната от вноса на горива и енергия. В същото време начинът на потреблението на горивата и енергията у нас в много слу- чаи се характеризира с нерационално използване на енергийните ре- сурси. Намалението на енергопотреблението в последните години не е I в резултат от подобрение в начина на ползване на горивата Й енергия I та, а е свързано с други фактори - общ спад в промишленото произ- I водство, намален внос на горива и енергия, повишаване на цените и дл Очаква се промяна в начина и насоките за потребление на гори- вата и енергията с въвеждането на пазарните принципи, с преструкту- рирането ка индустрията, транспорта и селското стопанство, с измене- нията в бита и услугите. Още повече това е наложително поради липса- та на качествени горива, чиито внос ще продължава да има съществен дял във външнотърговския баланс на страната." "
ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕТО в страната през 1991 г. бе 34,0 млн.тона условно гориво (т.у.г.). То е най-ниското в последните десет годи- ни - с около 30% под максималната стойност от 48,7 млн.т.у.г., реа- лизирана през 1988 г. и с 20% по-малко от потреблението в 1990 г.
(вс& еще не разполагаме с първична информация за енергийния баланс за~1992 г.) През 1991 г. структурата на първичната енергия в балан- са (преди енергопреобразувателните процеси) бе: твърди горива - : 33,2%; течни горива - 28,5%; газообразни горива - 19,6%; атомна енергия - 15,0%; хидроенергия - 2,8%; вносна електроенергия - 0,8%
п лы
Jlo 1989 г. вкл. годишното енергопотребление на жител у нас бе 5,3 - 5,4 т.у.г. - над два пъти средното за света, като бе по- високо примерно от това в Унгария и Италия и близко до нивото във Франция и Великобритания.
През 1991 г. основен потребител на горива и енергия бе про- мишлеността с относителен дял в крайното потребление около 60$. В индустриалното енергопотребление преобладават качествените горива - над 95% от газообразните горива и една трета от течните горива в крайното енергопотребление в страната. Електро- и топлопроизводст- вото в заводските централи и котелни е главно на базата на качест- вени горкЕа. В тази връзка значителните резерви в индустрията за намаление на енергопотреблението и повишаването на неговата ефек- тивност кмат съществено значение.
Във втория по големина консуматор - комукално-битовия сек- тор с 33 - 34% от крайното потребление на горива и енергия през 1991 г., също има резерви за рационализиране - в отоплението, ос- ветлението, в ползването на енергоикономични уреди, прибори и др.
ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕТО само формално бе обект на енергийната стратегия при плановата икономика. Третирането на енергетиката като обслужващ отрасъл, произволното насочване на
стопанството към енергоемки производства и технологии, ценовата по- литика и липсата на икономически стимули за рационализиране на енер- гопотреблението определят високата енергоемкост на брутния вътре- шен продукт (ВВП). Новата политика в областта на енергоносителите, постигането на реални икономии на енергия при пазарното стопанство и прехода към него изискват вниманието да бъде насочено към: ра- ционализиране на структурата на енергийния баланс и повишаване на енергийната ефективност; технологично обновяване на производството и потреблението на енергия; прилагане на положителния световен опит и повишаване на културата на енергопотребление; образуване на ново законодателство, наредби, правилници, стандарти, нормали и др.;
икономически регулатори (данъчни и кредитни облегчения, субсидии).
ЕНЕРГИЙНА ПРОГНОЗА с достатъчна степен на достоверност в настоялия етап трудно може да се състави. За периода до 2000 г.
и след тоЕа от сега, в прехода към пазарна икономика, практически е невъзможно да се предвидят основните параметри на икономическото
и социално развитие у нас. Това обяснява и липсата на отраслови и общоиконо^ически прогнози на съответните компетентни ведомства за по-далечен период. Очакваното развитие на енергетиката е прогнози- рано по известните методи за съставяне на прогнози в условията на значителна степен на неопределеност за развитието на икономиката.
Предложеният в хартата вариант е възприет по експертна оценка след анализ на алтернативните сценарии (фиг.1).
В зависимост от степента и темповете на повишаване на ефек- тивността, енергопотреблението дистигнато през 1988 г., вероятно ще бъде реализирано към 2000 година, а при по-съществено намаление на енергоемкостта на индустрията и рационализиране на енергопотребле- нието, вкл. ползването на по-ефективни енергоуреди в бита - към 2010 г.
Структурата на потребените първични енергийни ресурси е по- казана на пиг. 2.
Прогнозите за развитие на енергетиката предвиждат в 2000 г.
въгледобивът да бъде в състояние да достигне потенциалните си въз- можности ст 49,0 млн.тона въглища, в т.ч. лигнитни въглища около 44,0 шш.тона, електропотреблението да бъде към 46,0 млрд.кВтч, а потреблението на топлоенергия - около 100,0 млн.Гкал., в т.ч.
64,0 клн.Гкал. в промишлеността.
ВЪГЛЕДОБИВЪТ у нас в следващите години ще бъде един от приоритетите в енергийната стратегия, в съответствие със световна- та практика енергийната независимост да се базира на националните енергийни ресурси.
Утвърдените балансови въглищни запаси към началото на 1992 г възлизат ка около 6 млрд.тона (от тях 87% лигнитни, над 6% кафяви и около 7% черни и антрацитни въглища), с които са осигурени по- требностите от тези горива за следващите 100 и повече години. Към настоящия момент у нас няма напълно изяснени и утвърдени запаси от природен газ и нефт с промишлено значение. В енергийния потенци на страната доминиращо значение имат въглищата като дългосрочен су- ровинен ресурс.
Предвижда се интензивно развитие на въгледобива, с оглед на оптимално задоволяване на потребностите от местни въглища за нужди- те на електро- и топлопроизводството, комунално-битовия сектор и
4.
другите отрасли, при доказана конкурентное спрямо цените на въг- лищата на международния пазар и с отчитане на социални и екологични фактори.
В следващите години до 2010 г., характерни с възможността устойчиво да се поддържа производствен потенциал от около 49 млн.
тона годишно, може да се започне строителство на нови рудници в експлоатирани понастоящем басейни - например за достигане на 2,4 млн тона пречистено производство в Бобовдолския басейн, както и такива за разработване на нови въглищни находища - Добруджанското и Елхов- ското с проектен капацитет съответно 7,0 млн. и 6,0 млн.тона годиш- но.
ЕЛЕКТРОЕНЕРРЕТИКАТА у нас ще продължава да се развива преи- муществено на базата на местните въглища, ядрената и водната енергия
През 1&9Е г. в страната бе произведена 35,5 млрд.кВтч елект- роенергия. Салдото от вноса и износа бе 2,7 млрд.кВтч. Сумарното потребление на електроенергия, вкл. собствените нужди на електро- централите и загубите в мрежите, възлезе на 38,2 млрд.кВтч. То е по-ниско в сравнение с 1991 г. с 6,7%. В Националната електрическа компания, която разполага с 86,5% от електропроизводствените мощ- ности в страната, намалението на производството от АЕЦ и ВЕЦ е
съответно с 12,4% и 15,4%. В термичните централи снижението в произ-
ВОДСТЕОТО е с 3,4% като тук бе постигнато известно положително пре- структуриране - увеличение в ТЕЦ на местни въглища с 12,1% за смет- ка на електропроизводството от вносни въглища и природен газ.
В електроснабдяването повече от година няма ограничения.
При сравнително тежката авария в електрическите уредби на блокове- те 1000 1»!Бт в АЕЦ "Козлодуй" през м.септември внезапният мощностей дефицит беше компенсиран за сметка на вътрешни резерви и допълните- лен вкос на 300 МВт от Молдова.
През 1992 г. инсталираните генериращи мощности от около 12 000 МВт бяха и сега са в състояние да покрият максимален товар от 7200 МВт, но без необходимия резерв за нормалната работа на електроенергийната система. Основните причини за това са в:
- състоянието на термичните централи - 63% от основните съо- ръжения в термичните централи са в експлоатация 20 и повече години,
a 497° - над 25 години. Това са енергийни съоръжения, надхвърлили или работещи на границата на физическия си ресурс, а известна част от тях са остарели и морално;
- непълно използване на заводските централи (от инсталирани 1000 МВт работят 400 - 450 МВт) и практическа невъзможност за пъл- но натоварване на ВЕЦ поради недостиг на вода;
- проблемите в АЕЦ "Козлодуй" - даже и частичното изпълнение на новите, значително по-високи изисквания към безопасността и си- гурността на ядрената енергетика, въведени в света след аварията в Чернобилската АЕЦ, налага продължителни спирания за рехабилитация и реконструкция на старите енергийни блокове с мощност 440 МВт. Не- стабилна е работата на блок 5 - 1000 МВт;
- проблемите с осигуряване на вносни горива - твърде несигур- ни станаха доставките на въглища от страните на бившия СССР, с кои- то въглища работят ТЕЦ "Варна", най-мощната термична централа в страната, ТЕЦ "Русе" и др.
През 1992 г. доставената от НЕК електроенергия до последен консуматор, т.е. без собствени нужди и загуби, възлиза на 27,4 млрд.
кВтч. Относително високите загуби при пренос и разпределение на електроенергията се дължат главно на използуването на нерационални електроснабдителни схеми поради значителния спад на промишленото потребление и повишени търговски загуби.
Очакванията, че през 1993 г. спадът в икономическото разви- тие на страната ще спре (или ще бъде много слаб), дава основание да се приеме, че през тази година потреблението на електроенергия ще бъде също около 38,0 млрд.кВтч, т.е. 1993 г. ще бъде годината, след която ще коке да се очаква постепенно увеличаване на електропотреб- лението, което в 2000 г. вероятно ще е към 46,0 млрд.кВтч и около 52,0 млрд.кВтч. към 2010 г. >
Атомната енергетика ще има съществен дял в прогнозираните мощностни и енергийни баланси. Като се вземат предвид извършените обстойни проучвания по състоянието на изградените в АЕЦ "Козлодуй"
мощности и становището на компетентните международни институции се счита, че работата на съществуващите атомни енергийни блокове тряб- ва да продължи по следния начин:
6.
- блокове 1 и 2 - £ х 440 МВт да прекратят окончателно своя- та работа около 1998 г.;
- блокове 3 и 4 - 2 х 440 КВт и блокове 5 и 6 - 2 х 1000 МВт да продължат своята работа до края на проектния ни живот след
2010 г., като се реализира обширна програма за повишаване на тяхна- та ядрена безопасност и разполагаемост на мощностите.
В перспектива се очертават следните възможности за изграж- дане на нови електропроизводствени мощности: ТЕЦ на местни въглища, ТЕЦ на вносни въглища, парогазова ТЕЦ на природен газ, АЕЦ от ново поколение, внос на електроенергия и водни електрически централи.
През следващите години трябва да започне проектирането и строителството на минимално необходимите нови мощности за нормално функциониране на електроенергийната система - около 800 МВт до 2000 г. и около 1600 МВт до 2010 г. .. Окончателно решение на правителствено ниво по перспективното развитие на генериращите мощности ще може да се вземе към 1995 г., а по въпросите на атом- ната енергетика е необходим и законодателен акт на Народното съб- рание .
ТОПЛОФИКАЦИЯТА в своето развитие ще трябва да преодолее съ- ществуващкте технически и финансови проблеми:
- незадоволително техническо състояние на топлоенергийните източници и особено на топлопреносните мрежи;
- неефективни топлинни схеми с преобладаващо участие на водогрейни котли и силно ограничено дял на комбинираното производ- ство на електрическа и топлинна енергия;
- липса на регулация и измерителни прибори при консуматорите|
което води до неоправдан преразход на топлинна енергия и вносни го- рива от порядъка на 35 - 40%;
незадоволителна топлинна изолация на сградите, строени по индустриален начин, което на практика удвоява топлинните им за- губи ;
- неефективната работа на топлофикационни мощности на мазут и газ, което води до много висока"себестойност на"топлинната енерп
- несъответствие на действащите цени с действителните разхо- ди, в резултат на което всички топлоснабдителни дружества са губещ*
Централизираното топлоснабдяване е развито основно на базата на висококачествени вносни горива и подобренията в него водят до съществен икономически ефект.
Топлофицирането на населените места трябва да продължи с подобрени показатели във всички посочени по-горе направления и при доказана технико-икономическа целесъобразност. Едновременно с повишаване на жизнения стандарт на населението, топлофикацията има и екологични предимства. Емисиите от топлофикационните и отоп- лителните централи по-лесно подлежат на намаление с технологични и технически средства, а и като цяло са по-ниски в сравнение с инди- видуалното топлоснабдяване, с директното изгаряне на същите коли- чества горива в отделните домакинства.
ГАЗИФИКАЦИЯТА трябва да се разглежда като направление в енергийната стратегия с многопосочен ефект - енергиен, екологичен и социален. Пренасочването на природния газ, който сега се потре- бява главно в индустрията, ще доведе до положително преструктурира- не на енергийния баланс, повишаване на енергийната ефективност, създаване на алтернатива и конкуренция на топлофикацията, а в енер- гопрокзво,цството - до възможна замяна на мазута в топлофикационни- те и отоплителните централи, въвеждане на върхови електропроизвод- ствени косности и облегчаване работата на електроенергийната сис- тема. Екологичните предимства на природния газ са неоспорими, а от социална гледна точка газифицирането на населени места съдейства за решаване на трудните въпроси е топлоснобдяването на населението.
ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ на българската енергетика са особено тежки поради редица причини, най-съществените от които са:
- електро- и топлопроизводствени мощности, изградени-по дейстЕащите в периода на строителотвото им занижени нормативни изисквания към очистващите им съоръжения;
- голям дял в енергопроизводствот^йа нискокалоричните въг- лища с високо съдържание (до
- липса на^еереочйстващи ръоръжения в термичните централи и тяхната зйеска стойност - 50 - 70 млн.долара за един блок
210 ЙЕт (около 300 долара/кВт);
- кг&алено електропроизводство в ТЕЦ на вносни въглища и мазут, поради затруднения във вноса и високи цени;
8.
- големи площи, отчуждени за въгледобива и сгуроотвалите на ТЕЦ. чието възстановяване е бавно и неефективно.
Екологичните проблеми в следващите години ще бъдат решавани с технологични средства и в рамките на разполагаемите инвестиции.
Преструктурирането на енергийния баланс, в т.ч. увеличаване дела на ВЕЦ, АЕЦ, ТЕЦ на вносни въглища и газ, подобренията в топлофи- кацията, развитието на газификацията, разширеното ползване на въз- обновяемите енергийни източници, повишаването на енергийната ефек- тивност водят и до подобряване на екологичната обстановка.
РАЗВИТИЕТО НА ТЕХНОЛОГИИТЕ в следващите 10-15 години вероят- но няма да доведе до съществени промени - не се очакват революцион- но нови технологии с промишлена реализация в енергетиката, а ево- люция на съществуващите. Технологиите с практическа насоченост, с по-бързо реализиране на забележим ефект, са в основата на предвиде- ното в настоящия материал развитие на енергетиката и повишаване на енергийната ефективност.
ИНВЕСТИЦИОННАТА ДЕЙНОСТ в енергетиката понастоящем е силно ограничена по следните причини:
- .гълготраен четиригодишен спад на финансовите възможности, респ. почти пълно преустановяване строителството на всички преходни обекти с изключение на АЕЦ "Козлодуй" и ПАВЕЦ "Чаира"; •
- международни ангажименти на правителствено развнище за намаление емисиите на серни и азотни окиси, което ограничава строи- телството на ТЕЦ на местни лигнитни въглища;
- обществено мнение срещу изграждането на АЕЦ, въпреки че те са единстЕената екологосъобразна алтернатива на ТЕЦ;
- цени на електро- и топлоенергията, които не позволяват самофинансирането на отрасъла и не давата възможност да се получат външни кредити.
Инвестиционната програма за 1993 г. е минимално допустимата, Тя отговаря на настоящия момент, без да отразява необходимите
средства за изграждане на нови обекти з средна и дългосрочна перс- пектива. Такъв подход е възможен, макар и компромисно, сега и в близките 1-2 години, докато се състави по-точна прогноза за разви-
тието на икономиката и от там - на енергетиката. Тогава трябва да се разработи цялостната инвестиционна програма до 2010 г., отгова- ряща на енергийната прогноза за енергопроизводствените мощности.
Специално зъв връзка с инвестиционната програма в електро- енергетиката в кратки срокове трябва да се актуализира цената на електроенергията, която да включва пълните разходи за нейното производство, включително нормален процент за амортизационни отчис ления (3-3,5$) и определена призната печалба (5-8%). Така ще се осигури самофинансиране на електропроизводството и електроснабдя- ването и ще започни набиране на средства за изграждане на необхо- димите нози обекти.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ трябва да се подчертае, че решаването на тех- ническите и технологичните проблеми сега и в близка перспектива е предпостазка за реализирането на необходимата средносрочна и дълго^
срочна енергийна стратегия. За подобряването на състоянието на . енергетиката е актуално решаването главно на финансовите, структур- ните, социалните и кадровите въпроси и нейната нормативна база.
PRIMERY ENERGY RESOURCES
1970 - 2010
Thousands TCE
10
» I I I T I I I I T l l I I
1970 1975 1980 1986
is''
I I I I T^ I I I I T I I I I T I I I I
1990 1995 2000 2005 2010
Years
• • Solid S 3 Hydro
Natural gas Nuclear,
ЕП1 он
I I Import electr.
